Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2012 18:44 - Цената на истината и истинската свобода
Автор: nozharov Категория: Политика   
Прочетен: 5922 Коментари: 4 Гласове:
15

Последна промяна: 22.01.2012 18:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

imageВ по-младежките ми години имах любим сериал, който започваше с посланието „Истината е някъде там”. През годините и сезоните на същата поредица се виждаше и „цената на истината”, която двамата главни герои плащаха. След това внезапно „Досиетата Х”  изчезнаха.
През 89-та година бях малчуган, но помня времето от тогава. Както и последващите събития. Разбира се едно дете не би могло да разбере какво се случва, какво става в България и това е съвсем нормално. От тогава до днес по-голямата част от живота си прекравам в Родината. Интересувам се и си задавам въпроси. Търся отговори. . От друга страна, когато ги намирам, виждам и разбирам за истинската действителност се натъжавам.  Осъзнавам, че всичко се върти около някакви досиета, около институцията „държавна сигурност”, която и след падането на комунистическия режим великолепно постига целите си и успешно развива дейността си. Ясно виждам, че е тези 22 години за едни хора са били Преход, а за други Приход. Само където Преход не се състоя. А цената на времето т.е. на истината през двете десетилетия – я плаща българския народ. Разплащате се и вие, разплащам се и аз. Възнаграждението за управляващите е високо, жизнения ни стандарт нисък. Държавниците ни и водената от тях „особенна демокрация” вместо да изграждат, доведоха социалната, здравната, образователната ни политика до западане. А народа ни изнемогва!
Разхождам се по улиците и в центъра на града. Разминавам се със забързаните и „умрели души“. Гледам напрежението и бедността. Долавям и страхът изпитван от сънародниците ми. Ставам свидетел на наложеното ни робство по един „демократичен” път.  Колкото повече въпроси си задавам и намирайки отговорите се ужасявам! Разбирам и че нищо случайно не се случва! Всичко е контролирано и с цел. За краткосрочен или дългосрочен план. Целта обаче не е за едно по-добро бъдеще за нас и децата ни!
С всеки изминал ден се убеждавам, че едно от малкото истински неща останали в живота ни са децата. И си мисля как човек се ражда свободен, а после навсякаде е в окови! Мисля си – това ли е исканата демокрация, къде е свободата ни, къде са правата ни, коя поднесена информация е истинска, изживяваме ли нещо истинско и каква е цената, която плащаме?!
Ще опитам да опростя всичко, обрисувайки демократичния ни живот в „капитализъм”. Това адаптирано в една българска песен изглежда така: „Далавера, далавера! Всичко е алъш-вериш..”.  Изглежда става въпрос за търговия!

 ВИДЕО - ТУК

Част от отговорите за това как „И министри и банкери ,взимат сухо не веднъж”, намирам в сбърканата ни Конституция, приета през 1991г.
Според Джон Лок: „Конституцията е вид договор между държавата и гражданите, изграден на взаимни отстъпки – от абсолютната власт на краля и от естествените права на гражданите”. Естествено правата на българското население не представляват интерес за държавниците ни. За това пък задълженията ни са на едно друго ниво..  Конституцията се намира на върха на йерархията на нормативните актове, които не трябва да и противоречат. На базата на Конституцията се създават и прилагат останалите закони в държавата. А всеки ден в парламентарната ни република, ставаме свидетели на масови противоречия, парадокси и „частни случаи”. Това води до двоен стандарт! Стандарт където установявам, че всички сме равни, но някои между нас са по-равни от другите! И в тази връзка, за мен Конституцията на Република България не обединява хората – разделя ги! Нещо повече създава социално и етническо напрежение. Ограничава правото на избор и избираемост на хората с българско гражданство!
Връщам се към търговската част на капиталистическата ни държава. И се питам какво не е наред след 22 години на „демокрация”? За мен отговора е, че договара между държавата и гражданите не е създаден в интерес на обществото. Българският капитализъм продължава да се оплита във финансово-професионална безпринципност! „Монополите” напредват с капитализирането на средства. А злоупотреби се констатират постоянно. Що се отнася до политическата сцена, до сега не съм видял да бъде поета от правителство политическа отговорност. Може би събития през зимата на 96-97година помагат в обобщението за Жан Виденов и неговата „политическа отговорност”. За мен има политическа БЕЗотговорност. По-голямата част от взетите политически решения, водят до негативни резултати за българите! Кой плаща за това? Плащам аз, плащате и вие! Бих се радвал ако някои посочи политическо решение, довело до положителен резултат за България. Мисля, че няма и да успеете. Българските държавници нямат стратегия за развитието на Родината ни. Отсъства стратегия в дългосрочен план. Когато се вземе „властта” започва едно удивително синхронизиране в работата на правителството с близките към тях кръгове, където мотото е:
Днес може да е последния ден,
в който можем нии да крадем.
А трябва да ядем…ядем!
Злоупотребата да живее, да живее, да живее!

Докато присвояването и кражбата се работи като за последно на ниво държавни глави, отчитаме в социологическите проучвания и статистики, как България е винаги на последните три места при положително зададен въпрос или на едно от първите три позиции с негативно питане. Всичко това подтиска хората, облъчва ги и насажда зловредни мисли – че единствения начин за „успех” е когато „риташ хората по г*зовете” и извършваш търговска дейност, чиито успех зависи от наложените корупционни принципи и стандарти за злоупотреба.
Липсата на възможност за реализация и бъдеще, подтиква хората да „търсят късмета” си някъде по света, но не и у нас!  И повече от тях мотивирани, успяват. Те вярват и намират мястото си в чужбина! Нещо повече, през годините същите тези хора неусетно придобиват и друго гражданство, с което стават и равноправни граждани в държавата където са се установили. Това обаче не им пречи да продължават да се интересуват за България. Всяка година емигрантите изпращат парични средства на своите роднини и близки. Тенденцията в преводите се увеличава. По данни на Евростат през 2010 г. от преводите на българи в чужбина към България са дошли 760 млн. евро, което е близо 6% ръст спрямо постъпленията от 2009 г. (718 млн. евро). Нещо повече дефицитът по текущата сметка на България е щял да бъде с близо 160% по-висок през 2010 г., ако не са били паричните преводи на работещите български емигранти. Тази информаци е със свободен достъп и всеки посетил сайта на европейската статистическа служба, може да се запознае с обзорния доклад за емигрантските парични потоци в държавите от Европейския съюз.  За мен този ръст от 6%  се дължи и на допринесения, постоянен поток от износ на трудоспособни българи! Всички тези хора, финансово подпомагащи своите роднини в България, респективно и Родината си, губят голяма част от правата си в момента, който имат чуждо гражданство. За разлика от много други Европейски конституции, Българската ги лишава от правото на избор и избираемост. В тази връзка на няколкото милиона българи в чужбина, не им се предоставя възможност, да се възползват от конституционното си право – да могат да избират хората, които желаят да защитават тяхните интереси. Давам пример: при избори, гласовете пуснати в избирателните секции по света се пренасочват по усмотрение на ЦИК. Как става това? Гласове от избирателната секция в Париж, се зачисляват към „едикой си” кандидат депутат в Стара Загора. С тази подкрепа, политическа сила трупа още един представител в парламента, без да има представа същия, че мястото му всъщност се дължи и на българските емигранти!
За проблемите в последните проведени местни избори и въпреки многото критики от международните наблюдатели, отправени от ПАСЕ и ОССЕ към изборния ни закон, нормативният акт няма да бъде променян! Това стана ясно от думите на председателя на правната комисия в парламента и главен идеолог на Изборния кодекс – Искра Фидосова (ГЕРБ) в четвъртък 19.01.2011.  За честността на изборите, не желая да коментирам, но видимата липса на уважение към новия президент на страната ни от неговите „съпартиции”, „опозиция” и „семейство” допълнително подхранват още странни мисли и изводи в главата ми. Само ще допълня, че това бяха избори 2 в 1. Президентски и местни. „Идеята“ на ГЕРБ беше да се обединят, за да се спестят разходи в бюджета, респективно на народа. В тази връзка е и следващото видео:

ВИДЕО - ТУК

Любопитно наистина как при първоначални разчети от 26 млн. лева, сметката набъбва до 39,263млн. лева. Който желае да разбере за „цената на истината”, може да направи калкулацията в разликата между сумите. Тези милиони ги плащате вие, плащам и аз! Разбира се, уважавания г-н Дянков далновидно оправда действията си твърдейки, че този път изборите са излезли по-евтино на данъкоплатците заради натрупаната инфлация от близо 32 % в периода от последните местни и президентски избори, които бяха през 2006-та и 2007-ма година. Като допълнение, аз се питам с колко процента се увели работната заплата през същия този период? 32% – хаха.. НЕ! Двойния стандарт е ясен, но политическата БЕЗотговорност продължава, както и увеличаващия се нисък стандарт на живот! В публикувани по-стари теми и статии в блог страницата ми, може да си припомните и други очевидни „странности” от държавниците ни, за които плаща българския народ! За мен това е целенасочена политика на геноцид, от политиците на България спрямо сънародниците им!  Поправете ме ако греша, но според последната версия в „пенсионната ни реформа” от началото на 2012 възрастта за пенсиониране се увеличава с по 4 месеца всяка година до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Всичко е чудесно и живота е прекасен, ако здравната система и обслужване беше на друго ниво, което да доведе до по-различни цифри в средната продължителност на живот за жените и мъжете в България, която е 69,5-70години. По друг начин казано, повечето от нас живеят 65-70години. По-голямата част от които работиш и плащаш осигуровки за пенсия, за здраве. Получава се, че държавата те задължава, десетки подред години, част от заплатата да отива за гореупоменатото, но когато дойде време да се възползваш от правото си да живееш ужким спокойно, това трудно би се случило. Първо защото е голяма вероятността „да хврълиш топа”, второнедай си боже” ако си „жилав пенсионер”, да разчиташ на българска пенсия с наложени Европейски стандарти. Това е част от реалността. Живота е чудесен. Капитализма също. Да живее търговията. Само, че държавата ме „демотивира” да правим „общ бизнес„, тъй като в тази сделка някак не усещам желания ефект за успех в края на живота ми. Помните думите на Джон Лок: „Конституцията е вид договор между държавата и гражданите, изграден на взаимни отстъпки – от абсолютната власт на краля и от естествените права на гражданите.” Тук това обобщения в адаптирания български вариант го разбирам така: Имам правото да работя през трудоспособните ми години, като за това е необходимо да ми бъдат удържани данъци. Такси, които ако евентуално ми е било писано, един ден ще ми гарантират социален статус при пенсионирането ми. Виждам, всеки ден докато се разхождам, как старите хора гарантирано си получават „големите пенсии” в дебитна карта. Наблюдавам, как и банкоматите при всяко теглене удържат комисионна от „голямата пенсия”. Ставам и свидетел как бабите и дядовците ни се свиват, студуват, правят „гладни диети” и броят стотинки само за хляб и мляко. Не защото изнемогват, а за да уцелеят! И разбирам, че тези договорени взаимоотношения… мой отговорности и задължения с държавата, спрямо правата ми не ме удоволетворяват. Нещата не стоят на една линия, няма равноправие, няма свобода!
Е сигурно, някои ще иска и да ме критикува. Грехота е да не ми се натрие носа. На същите ще кажа, че „Истината е някъде там”, а „цената на истината” расте. Расте с всяко ново правителство. Расте с всеки нов и допълнителен международен заем, за който плащате вие, плащам и аз, но ще продължават да плащат и децата ни, и още поколения наред! Това дали е форма на робство – вие кажете? А чувствате ли се свободни?  Защото да си добре приспособен към болно общество , не е признак за добро здраве! За мен Свободата означава да можеш сам да си поставяш граници, а границите са там до където стигат мечтите и фантазиите на човек. Това, че се изпитва затруднение в избора и се предпочита да се оставяш под контрола и правилата на някого, е друг въпрос. От части обяснението е, че Свободата е отговорност. За това и малцина са готови да я поемат. Както и Истинската Свобода е липсата на страх.
Мисля си има ли Свобода в България?  Имали я вярата в истината, а от там и Истината като Вяра? И веднага се сещам за успеха на ДС сред метрополитите в Българската православна църква. Досиетата „Х” станаха публично достояние. (Добре, че се спестиха детайлите за патриарх Максим)  Излиза, че Държавна Сигурност е истинското лице и посредника между миряните и Господ. Това изглежда много специфична „Свобода“ в България.  Още повече, че религията трябва да предлага свобода! Свобода на човека, свобода на духа!
Не отдавна си задавах въпросите: „Защо политиците и духовните служители у нас не може да работят заедно?“, „защо след като има явна криза в подбора и избора на политически фигури, както и църквата все повече губи своята сила, влиянието си и вяра сред населението – не може да се подобри общуването и симбиозата между двете „сили“, като така Те заедно да работят за едно по-добро бъдеще за всички нас?“
Изглежда взаимодействието между Тях (Политици/ДС/Духовници) съществува, както и общото бягане от отговорност! Явно тези тясни връзки не са случайни! Имат причина и смисъл, но не и в полза за интересите на миряните т.е. вярващите и естествените права на гражданите.

Като продъжение, живота в България е прекрасен! За това биха могли добре да разкажат забогателите от грабеж на сънародниците си хора, както и управниците обслужващи незакония и корупционен интерес. И докато спокойно, безнаказано си демагогстват и манипулират нас много успешно – нищо към добро няма да се промени! А после, ще дойде време, когато нашите потомци ще се учудват, че не сме знаели толкова очевидни неща – “цената на истината” и „истинката свобода”!
В заключението – бях преустановил публикуване на статии в блог страницата ми, тъй като преди някоко месеца започнаха да ме отъждествяват хора с „политически журналист”. Доста съм далеч от журналистиката, а и интересите ми не са насочени там. Реших да поднова писането, защото всеки ден виждам неща, от които изгарям вътре в мен. Приемете, че съм млад човек, който има гражданска позиция и мнение. Ще продължа да отразявам безпристрастно истината, с факти и данни от независими източници.
На журналистите, които допринасят за „свободата” в България ще напомня думите на Абди Ипекси:
Дългът на журналиста е борбата ДО КРАЙ за разкриване на ИСТИНАТА. Частична или едностранчивата информация не могат да се считат за ИСТИНА. Защото заблуждават читателя, насочвайки го в друга посока, която в края на краищата се нарича НЕ-ИСТИНА!
Искам да благодаря на приятел, който в някои среди е известен като „капката”.  Този псевдоним е защото, повече от 30години се бори за каузата в която вярва!  А както е казъл народът „капка по капка – вир става”!

Ако съм задържал вниманието на читателите до тук, в случай че споделяте написаното от мен – отправям молба към вас. Споделете статията на вашата фейсбук страница и приятели. Бъдете „капката”! С обединението на усилията растат и малките дела!
Българите трябва да знаят, че не са сами – единственото нещо, което ви пречи да постигнете всичко желано, сте самите вие! В страната ни, има достатъчно изучили се млади, идейни и компетентни личности, които могат да поемат предизвикателството на утрешния ден! Нека спрем геноцида и манипулирането на българския народ! За едно по-добро бъдеще за нас и деца ни! Без страх!

22.01.2012                                                                           Владислав Ножаров
София

* Цялата тема може да прочете - ТУК.

- - - - - - - - - - - -

Вижте още:

  • Официален блог сайт на Владислав Ножаров - ТУК.
  • Ако Вас Ви е грижа, присъединете се във фен страницата, където можете да се включите с мнение и коментар в публикуваните вече теми, както и да започнете тези които Ви вълнуват - ТУК.
  • Още материали от същия автор може да четете в blog.bg - ТУК.
  • Авторът публикува и в blogger.com - ТУК.

 








Гласувай:
15
0



1. анонимен - Всичко върви по мед и масло. Или в ...
23.01.2012 07:47
Всичко върви по мед и масло. Или в случая - по Милтън Фридман. "Реформи" - значи - да се съкрати бюджета най-много до 10% от БВП. Неща дето на Запад не са ги правили никога. Приватизация на всичко - и на всичко обществено и общо. Това е доктрината. И тя не включва високи заплати и пенсии..
цитирай
2. анонимен - чичо Тиквичка
23.01.2012 12:06
Браво, г-н Ножаров! Ясна и логична мисъл, висок интелект, цивилен кураж, възхитен съм от този постинг. Вие имате бъдеще, много малко на брой млади българи са като Вас! Чета Ви с истинско удоволствие.
цитирай
3. анонимен - Извинявай, много е дълго, и леко ...
23.01.2012 14:40
Извинявай, много е дълго, и леко отегчително. Може ли на кратко концепцията?
цитирай
4. анонимен - amin
26.01.2012 18:02
video v gaza ti vlado stiga s tez levi idei mamka mu,do koga ste ste alcni i neasitni kvo mu trea na coveka dai stastliv hubava rabota avto motor i blizkite hora a az neam ni edno ot cetirite posoceni ,neam rabota avto i motor i blizkite mi gi vijdam ryadko govoria za mira i dr jenski i ostanalite norm lapeta bez da broia djastin hico nani i rusia ukr bokluk enrike za svoi te si imat tati hickok men ne ma broit za baasta ai vlado sas zdrave cho min 1.a da si stoiat pri bat si mityo azisa.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nozharov
Категория: Политика
Прочетен: 863372
Постинги: 164
Коментари: 517
Гласове: 1137