Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2012 13:16 - Къде сме ние и България? Съществува ли съвършеният свят?
Автор: nozharov Категория: Политика   
Прочетен: 8214 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Всеки от нас мечтае за здраве, за щастие, за любов, за себепостигане – мечтае за съвършенството.  Съчетано със свобода, семейство, сигурност, спокойствие,самостоятелност, справедливост – вероятно води до съвършен свят?  Можем да си представим, че имаме прекрасен живот – любящо семейство, няколко къщи и коли, достатъчно пари и много свободно време, за да се наслаждаваме на всичко. Но това ли е всъщност идеалният свят? Дали ще бъдем истински щастливи в него? И дали изобщо е възможно да съществува място, където всичко е перфектно?

Не е ли това утопия?

За един по-добрър живот за нас и децата ни…

Това е само привидно. Ако се вгледаме по-дълбоко в „идеалното”, ще забележим, че дори и там има недостатъци, че дори и там има нещастие и хаос. Именно затова е толкова трудно да разграничим утопиите от антиутопиите, макар че двете думи са антоними. Антиутопиите са общества, нежелани по ред причини, общества, където сегашните обществени тенденции се превръщат в кошмарни крайности. При всеки опит за създаване на перфектен свят, обаче, възникват проблеми, които го правят несъвършен, неприемлив. Тяхното решаване почти винаги води до възникването на нови нередности, чието отстраняване е невъзможно.

С това се появява и пародкса – от една страна се мечтае за един по-добър, по-съвършен свят, технологичен, напреднал, а от друга това желание се оказва обществено нежелано, което го размива границата между утопия и антиутопия.

И в утопиите, и в антиутопиите хората винаги се стремят към едно и също – щастието. Едни и същи са вечните човешки копнежи – да няма онеправдани и накърнени, да няма глад и болка, да няма алчност и гордост, да няма престъпления и злоба. За съжаление, обаче, не е възможно да се постигне всичко това. И го виждаме.

Всъщност всяка утопия и антиутопия възниква в резултат от различни размисли, но също така и подтиква към такива. Ние, хората, винаги ще се опитваме да подобрим живота си, да бъдем истински свободни, да живеем в безопасен свят, да изпитваме чиста любов. Точно на това ни учат утопиите и антиутопиите – че  макар и да не можем да създадем съвършеното място за живеене, приближаването към идеала не е чак толкова трудно. Че когато внимателно обмисляме политиките си и когато се отнасяме един към друг като хора, наистина можем да превърнем Земята в по-добро място. Че когато не сме алчни и жестоки, а се обичаме и защитаваме, ставаме съвършени – доколкото е възможно.

Не сме ли се изгубили във времето и не е ли вече прекалено късно за всичко това?

Избор, решение, промяна, бъдеще..

Въпреки реалността, кризата, трудностите с които се сблъскваме в 2012г., предизвикателствата са пред нас. Може би прекалено оптимистично, идиотски позитивно трябва да виждаш утрешния ден, след като разбираш и осъзнаваш  фактите днес, за да поемеш по този път, знаеки че е с предизвестен край? А може би не?

Разбира се, навярно е по-добре да живееш без да си задаваш излишни въпроси. Така шансовете да се обремениш са значително по-малки, а и колкото по-рядко се замисляш или търсиш отговори, толкова по-добре би успял да си насочиш вниманието към простичките неща в ежедневието ни. Където ни е мястото. Оказва се, че е излишно да мислиш за другите хора. Колкото повече си развил егоизма в себе си, толкова по-успешно ще се развиваш и мачкаш всичко. Но тази „еволюция” до какво довежда? Оказва се, че в тази епоха на лукс сме достигнали точка, където наемаме външни лица да изпълняват нашите добри дела..хаха..съврмененното робство?

Всеки отделен човек има правото да прави каквото иска, ако неговите действия не вредят на други. Ако действията му се отнасят до самия него, то тогава, само ако директно повлиява на човека, изпълняващ действието, обществото няма право да се намесва, дори да изглежда сякаш действащото лице наранява себе си. Според „принципа за вредата” индивидите са възпирани от това, да вредят трайно и сериозно на себе си или на тяхната собственост. Понеже никой не съществува изолирано, вредата, направена от един, също така вреди и на други, и разрушаването на собственост лишава общността, както и индивида. Това се развива като геометрична прогресия – както в положителен, така и в негативен аспект.

На този фон и настъпилата индустриална революция се оказва, че за да може да се напредва още повече, сме се поставили под зависимостта на петрола и изкопаемите горива. А държави като Индия и Китай, както и Африка, като Континент, тепървка ще правят своя „голям скок”. Всичко се проектира с идеята за изобилие от петрол и енергия. Химикалите, извлечени от изкопаеми горива, т.нар. нефтопродукти, са съществени за производството на безброй продукти. Модерното замеделие е силно зависимо от изкопаемите горива. Такива са и болниците, авиацията, водоснабдяването. Горивата са основна суровина в производството на пластмаси и полимери – ключови компненти в компютрите, техниката, облеклата. Световната икономика разчита на безконечен растеж, което изисква растящ приток на евтина енергия. Зависимостта ни от петрола и другите полезни изкопаеми е така сериозна, че дори и една малка промяна, може да доведе до сериозни последствия за всеки аспект от живота ни.

Възможно ли е да заменим системата базирана на изкопаеми горива, със смесица от алтернативни източници?

Сериозни технологични нововъведения са нужни, катко и политическа воля и сътрудничество, огромни инвестиции, международен консенсус, пълно преобразуване на световната икономика, оценена на 45 трилиона долара, включително транспорта, промишлеността и селското стопанство; а са необходими и лидери компетентни да извршат прехода. Като допълнение за справка отворете последният списък на списание Forbes за „най-силните” компании в света (тук) ,както и класацията за топ милиардери (тук) – Ще забележите, не само най-доходоносния бизнес – полезните изкопаеми, но и част от списъка с лица определящи нашият живот.

Не трябва да се изпуска, че освен енергия, цивилизацията изисква редица основни ресурси: като чиста вода, почва, храна, гори, както и множество минерали и метали. В тази връзка – ограничението в растежа/напредъка/, се определя от най-оскъдния ресурс.

Световното производство на храни зависи силно от изкопаемите горива. След октриването на торовете и пестицидите, направени от петрол, силно се е увеличава производството на храна, което довежда до увеличаване на човешкото население. Изкуствените торове правят възможното, да бъдат нахранени много повече хора, от колкото с „био” замеделие. Изкопаемите горива са нужни и за земеделските машини, транспора, охлаждането, пакетирането в пласмасови опаковки, готвенето. Изправено пред всички тези предизвикателства, световното производсто на храна трябва да се удвои до 2050г., за да бъде нахранено увеличаващото се население.  Един милиард души са вече гладуващи. Ще бъде трудно да нахраним очакваните 9 милиарда души в близко бъдеще, когато добивът на петрол и газ вече ще намалява.

Тъй наречения „устойчив растеж” или „интелигентен растеж” няма да помогне защото и той използва невъзобновяеми метали и менерали във все по-големи размери, включително „редките земни елементи”.  Рециклирането не решава проблема защото изисква енергия, а и процесът не е 100% ефективен. Възможно е да се възстанови само част от материала, който се рециклира. Голяма част е изгубена завинаги под формата на отпадък. Електрическите коли ползват електричество. А повечето електричество идва от горивата. Така, че и това не е решение. Освен това, при производството на всички автомобили се използва петрол. (всяка гума се прави от около 25литра петрол). В света е имало около 800млн. автомобила към 2010г. При сегашните темпове на растеж, числото ще достигне 2 милиарда до 2025г. Малко вероятно  е планетата да успее да поддържа толкова много МПС дълго време, независимо какъв източник на енергия ползват.

Много икономисти вярват, че свободният пазар ще замени един енергиен източник с друг източник, посредством технологична иновация. Обаче основните замсестители на петрола имат своите собствени темпове на спад. Заместването освен това изисква доста време за подготовка за прехода.  Проблемите с недостига на енергия, изчерпването на ресурси, ерозията на почвите и замърсяването са симптоми на един по-голям проблем:

РАСТЕЖЪТ

Докато финансовата ни система изисква безконечен растеж, надали някоя реформа ще успее.

Тогава какво ще бъде бъдещето ни?

Оптимистите вярват, че растежът ще продължи вечно, без ограничения. Песимистите мислят, че сме се засилили към нова Каменна ера или измиране. Истината може би е по средата между тези крайни прогнози. Възможно е обществото да се върне към едно по-просто състояние – такова, при което се използва много по-малко енергия. Навярно това би означавало по-тежък живот за повечето от нас. Повече работа на нивата, местното производсто на стоки, храни и услуги.

Свобода, семейство, сигурност, спокойствие, самостоятелност, справедливост - ако някой си мисли, че притежава всички или някое от тези неща днес, с консуматорското и егоистично поведение, то утре му предстои да се сблъска с такава форма на катаклизъм, която ще доведе до баланс в еволюцията. Не е необходимо да имаш специални умения и виждаш в бъдещето, когато отчиташ страничните ефекти и цената на „растеж”, водещи до робство, несигурност, паника, зависимоти и несправедливости.

Това утопия ли е – възможно. Но както в България нищо не се случва случайно, така и световен мащаб, не се е стигнало ненадейно и неочаквоно до икономическата криза. Всяко нещо си има причина и следствие.

За съжаление родината ни се ползва като „инкобатор за изследвания” и съжалявам, че опитните зайчета няма да имат възможност да вкусят дори и малко от свободата, сигурността, спокойствието, самостоятелността и справесливостта. В нашият люпилник, проблемите основно са локални и от битов характер. А и няма нужда зайците да се образоват. Да имат по-голяма продължителност на живота. Трябва да се манипулират, експлоатират и използват докато са трудоспособни. Достигайки после песнионна възраст, трябва по „хуманен начин” бързичко  да се заличат, тъй като вече натоварват енергийната система на инкобаторът не се нуждае от тях. Нещо повече, в Родината ни всеки знае, че ще умре от глад, ако не се грижи сам за себе си, колкото и да процъфтява държавата (друг въпрос е, че това не се случва). Така необходимостта го заставя да предпочита собствените си интереси пред интересите на народа, т.е. пред интересите на другите. Навярно подобно обяснение, като извинение, ползват и всички онези които дърпат безотговорно управленските ръчки и си пълнят джобчето, за сметка на неграмотните и ограничени опитни зайчета.

Характера на един народ се определя от обикновенните хора. Те са като краката, на които стоите изправен. Ако оставяте хората си необразовани, съчетано с лошо възпитание през детсвото и после ги казвате за техните престъпления към които ги тласка лошото възпитание … нищо друго не може да се каже освен, че първо се създават крадци, а после наказват?

„Summum ius summa iniuria“ – „Висше право-висша неправда“. Римска максима, която Цицерон смята за опасна. Смисълът и е: бездушното и стриктно прилагане на закона може да доведе до несправедливост“.

„Corruptissima respublica plurrimae lege“ – Най-покварената държава има най-много закони“ – Тацит.

В контекста на идеята за частната собственост и за това как богатите трупат повече вещи, които наричат свои, а от другата страна бедните, който губят все повече, аз се замислям кога ли е започнало това разделение? Колко голяма е днес пропастта между тези две общества?

* Източници:

- Книгата „Утопия“ на Томас Мор

- списние „Forbes„“

- блогът на Петър Василев

- Емануела Моллова, 12 “б” клас, випуск’2011

- – - – - – - – - – - – - – - – - – - -

Накрая ще приложа последната част от книгата „Утопия“ на Томас Мор – „Заключение„:

Аз ви описах, доколкото можех, най-точно оня строй на държавната уредба, който не само смятам за най-добър, но и за единствен, който с пълно право може да си присвои името държавен строй. Всякъде другаде, когато хората говорят за общо добро, се грижат за своето  лично благополучие. А в Утопия, където няма никаква частна собственост, сериозно се занимават само с обществените работи. Този начин на постъпване на едното и другото място е правилен, защото в другите страни всеки знае, че ще умре от глад, ако не се грижи сам за себе си, колкото и да процъфтява държавата. Така необходимостта го заставя да предпочита собствените си интереси пред интересите на народа, т.е. пред интересите на другите. В Утопия е точно обратното. Щом всичко принадлежи на всички, никой не бива да се съмнява, че за своите лични нужди ще търпи някакво лишение, стига само да се полага грижа да бъдат пълни обществените складове. Тук няма неравномерно разпределение на продуктите и затова няма нито един беден, нито просяк. Макар че никой няма нищо, всички обаче са богати. И наистина какво по-голямо богатство може да има от веселия и спокоен живот, лишен от каквато и да било тревога? На острова човек не се тревожи за храната си, не се измъчва от оплакванията и желанията на своята съпруга, не се плаши от евентуална бедност на сина си и не се страхува за зестра на дъщеря си. Всеки може да бъде съвсем безгрижен за прехраната и щастието както на себе си, така и на своите-на съпругата си, синовете и внуците си, правнуците и праправнуците и на целия дълъг списък от потомци, за които така много се грижат благородниците. А освен всичко това тук се полагат грижи и за тия, които сега са неработоспособни, но в миналото са работили, както и за тия, които сега работят. Бих искал някой да се осмели да сравни това равенство със справедливостта на другите народи. Готов съм да умра, ако намеря у тия народи дори някаква следа от справедливост и равенство. Наистина каква е тая справедливост, когато всеки знатен или златар, или лихвар, или най-сетне всеки един от тия, които или изобщо нищо не вършат, или пък каквото вършат, то е такова, че не е нужно на държавата, а пък всички тия хора водят бляскав и разкошен живот в пълно бездействие или безполезни занимания? В същото време наемният работник, каруцарят, дребният занаятчия и земеделецът са претоварени с толкова много и толкова тежка работа, която с мъка биха понесли товарните и впрегатните животни. Трудът им обаче е толкова необходим, та нито една държава без него не би могла да изтрае дори една година, макар че за себе си те осигуряват съвсем оскърдна прехрана и водят толкова мизерен живот, че положението на животните може да изглежда много по-добро. Всъщност животните не се измъчват от постоянен тежък труд и храната им не е много по-лоша от тая на споменатите люде, а при това им е по-сладка, защото те нямат никакъв страх за своето бъдеще. Тия хора пък в настоящия момент биват измъчвани от безплодния и напразен свой труд и ги терзае мисълта за лишенията на старини. А щом тяхната дневна заплата е твърде малка, та не стига дори за нуждите на същия тоя ден, то съвсем не е възможно всекидневно по нещо да се отделя и запазва като излишък, за да послужи на старини. Нали е съвсем неправилно и неблагорадно онова общество, което отделя толкова щедро блага за така наречените благородници, за банкерите и другите подобни, които нищо не работят и живеят като ласкатели и уредници на празни удоволствия, а пък не полагат никакви грижи за земеделците, въглищарите, наемните слуги, каруцарите и занаятчиите, без които никакво общество не би могло да съществува? Като използва техния труд в цветущата им възраст, то не си спомня за техните безсънни нощи и толкова многобройните им благодеяния, когато те бъдат сломени от старост и болест и се нуждаят от всичко, тогава пренеблагородното общество ги възнаграждава с най-жалка смърт. А освен това богатите всекидневно откъсват по нещо от дневната заплата на бедните не само с лична измама, но и на основание на държавните закони. Това, което в миналото изглеждаше несправедливо-да се отплаща с черна неблагодарност на тия, които са най-добре заслужили пред държавата, управниците така го изопачиха, та го направиха справедливо чрез създаването на специален закон. Като наблюдавам и се замислям върху всички държави, които в момента процъфтяват, нека Б-г ми е свидетел, аз не виждам нищо друго освен едно съзаклятие на богатите, които в името и под закрилата на държавата се грижат за своя полза. Те измислят и изнамират всякакви способи и хитрости, чрез които на първо място да си запазят без страх от загуба това, което са натрупали с порочни хитрости, а на второ място да откупуват за себе си на възможно най-ниска цена работата и труда на бедните, за да ги експлоатират като работен добитък. Щом веднъж богатите от името на държавата, а това значи и от името на бедните, са решили да бъдат спазвани тия техни хитрости, те добиват и сила и закон. Но и тогава, когато тия най-долни хора разделят с ненавистна алчност помежду си всичко това, което може да стигне за всички, колко далеч стоят от щастието на държавата на утопийците? Когато утопийците са премахнали използването на парите, те напълно са изкоренили и ненавистната алчонст за пари. При това каква огромна маса от мъки е отсечена, каква жетва от престъпления из корен е изтръгната? Кой не знае, че заедно с премахването на парите ще изчезнат измамите, кражбите, грабежите, споровете, бунтовете, разприте, въстанията, убийствата, предателствата и отравянията? Тия престъпления сега се наказват с всекидневни наказания, но не се ограничават. Нали заедно с тях веднага след премахването на парите ще изчезнат също страхът, неспокойството, грижите, мъките и безсънните нощи? Дори и самата бедност, която на пръв поглед най-много се нуждае от пари, тутакси ще изчезне, щом парите бъдат напълно и навсякъде премахнати. За да стане по-ясно, нека си прдставим някоя неблагоприятна и напълно безплодна година, през която гладът е отнесъл вече много хиляди човеци. С пълна сигурност твърдя, че ако в края на това бедствие бъдат претърсени хамбарите на богатите, би се намерила толкова много храна, която ако би се разпределила между тия, които гладът и изтощението са отнесли в гроба, то никой изобщо не щеше и да забележи тази оскърдица поради времето и почвата. Толкова лесно би могло да се достави храна, но тия прословути блажени пари, които са изнамерени по прекрасен начин, за да отварят път за набавяне на храна, сами ни затварят пътя към набавянето и. Не се съмнявам, че и богатите чувстват също така нещо и знаят много добре колко е по-хубаво човек да не се нуждае от нищо необходимо, отколкото да притежава в изобилие много излишни неща; колко е по-хубаво човек да се избави от многобройни бедствия, отколкото да бъде обкръжен от големи богатства. Дори и на ум не ми идва да се съмнявам , че целия свят вече отдавна би приел лесно законите на утопската държава както поради съображения за своята собствена полза, така също и поради авторитета на спасителя Христос, който поради своята велика мъдрост не може да не знае това, което е най-добро, а и по своята доброта не би могъл да не посъветва това, което знае за най-добро. Но на всичко това се противопоставя едно страшно чудовище, което е виновник и създател на всички нещастия-гордостта. Тя измерва благополучието не по своите успехи, а по чуждите неуспехи; тя не би пожелала дастане дори богиня, ако биха престанали всички нещастия, над които би могла да заповяда и да се надсмива, тя желае нейното собствено щастие, съпоставено с хорските нещастия, да блести още по-ярко. Като показва своето голямо богатство, тя иска да мъчи и разпалва тяхната бедност. Тая адска змия пропълзявайки в сърцата на хората, подобно на спирачка ги задържа и забавя да не поемат по-добрия път в живота. Понеже гордостта толкова здраво се е вкопчила в човешките сърца, та не може лесно да се измъкне оттам, то аз се радвам, че на утопийците се е паднала поне такава форма на държавно устройство, която с удоволствие бих пожелал на всички. Те са възприели такива институти в живота си, с които са поставили здрави основи на своята държава не само по най-щастлив начин, но и които ще траят вечно, доколкото може това да се предвиди с човешко предсказване. Понеже утопийците са изтръгнали из корен в своята държава наред с другите пороци и корените на честолюбието на партийна раздробеност, тях не ги заплашва никаква опасност от вътрешн раздор, който единствен е унищожил прекрасно защитените богатства на много градове. А при здравото вътрешно съгласие и при непоклатимите институти на утопийците не е в състояние да разклати и помръдне тяхната държава  дори страшната ненавист на всички съседи, макар че твърде често и отдавна се е опитвала, но винаги без успех. След като Рафаел ни разказа всичко това, аз си припомних не малко неща, които се съдържат в техните обичаи и закони и които ми изглеждаха съвсем абсурдни. Такива са не само техният начин на водене на война, техните богослужения, тяхната религия и още други техни институти, но преди всичко самото това, което е най-съществена основа на цялото им общество:общественият начин на живот и хранене без употреба на никакви пари. Тази единствена работа изтръгва из корен всяка знатност, великолепие, блясък и величие, които са истинска красота и слава на държавата според общественото мнение. Но аз мисля, че Рафаел е изморен от дългия си разказ и на мене не ми беше съвсем ясно дали той може търпеливо да изслуша възражения против своето мнение. Освен това аз си припомних как той сам укори някои хора, които като че се страхуват да не би да бъдат сметнати за недостатъчно умни, ако не намерят нещо, с което биха могли да отскубнат нещо от мислите на другите. Затова похвалих държавното устройство на утопийците и неговия разказ, хванах го за ръка и го поведох вътре да вечеряме. Все пак казах, че ние имаме удобно и друго време да помислим по-дълбоко за тия неща и да поговорим с него, с Рафаел, по-подробно. Да можеше това да се осъществи някога! Впрочем аз по никакъв начин не мога да се съглася с всичко, което беше казано, макар и от човек, който без никакъв спор е много учен и в същото време твърде опитен в човешките дела. И тъй, аз признвам, че има твърде много неща в държавата на утопийците, които по-скоро мечтая за нашата държава, отколкото да се надявам, че ще се осъществят.




Гласувай:
7
0



1. motsi - Заинтригуваща тема за размисъл!
02.05.2012 03:47
Възхитен съм от перфектното умение на автора неуловимо да акцентира мисълта на читателя,върху плавно сменящата се нагласа за невинно осъзнаване на първоизточниците за човешкото страдание.В интерес на истината,по прекрасна приказка не бях срещал през съзнателния си живот!Не изпитвам неудобство,че ще се окажа сам с подобен вид констатация спрямо съдържанието!
цитирай
2. motsi - Заинтригуваща тема за размисъл!
02.05.2012 03:52
Възхитен съм от перфектното умение на автора неуловимо да акцентира мисълта на читателя,върху плавно сменящата се нагласа за невинно осъзнаване на първоизточниците за човешкото страдание.В интерес на истината,по прекрасна приказка не бях срещал през съзнателния си живот!Не изпитвам неудобство,че ще се окажа сам с подобен вид констатация спрямо съдържанието!
цитирай
3. анонимен - Баси, колко си умен.
02.05.2012 05:07
Прочетох два реда и се потиснах :-(
цитирай
4. анонимен - муспи
03.05.2012 00:26
Защо е утопия Томас Мор? Защото с човешки, глинен материал се предлага да се построи небесно царство. Възловата предпоставка че ценноста на богатството е че другите са бедни, не позволява на човечеството да излезе от смъртта. Предлага се общество без пари, жизнените нужди задоволени от общите складове на наистина възможен безкористен труд, но до време. Евреите ще се ориентират в новите обстоятелства, да не говорим - как през тях, които владет света ще се ститне до тук, но скоро ще се окаже че е нужна полиция за държавата (без държава е невъзможно, - ето сега няма държави и няма и опити за нещо в тази насока) за изправноста на складовете - да не допуска корупция и измами. Тази полиция ще иска издръжка и ще се окаже че еврейски безсребърни корпорации ще я доставят срещу известни права върху складовете и тяхната общополезна дейност. Ще се окаже че без пари ще изплува на повърхноста върхушка от евреи, които ще манипулират държавата според нуждите си. Тези нужди са еднотипни както винаги е било - на върха да е кретен като нашия Бойко, заобиколен с Цачева и Станишефф... Злото е в човека и яхвето паразитства върху света чрез човешките сърца, а не с военни победи и наложено робство. Какво е зло сърце, което болшинството - почити всички, са приютили в себе си? То обича себе си не само защото не вярва във всеобща справедливост, но и защото не я харесва. Предпочита еврейската логика, макар и зла но изглеждаща разумна. Както оня случай в Свенденборг, когато съжалил една душа в мъките й в ада и попитал ангела - щом Бог е милостив не може ли да спаси тази душа? Тя веднага политнала нагоре, и колкото по нагоре летяла, толкова изпитвала по непоносими страдания, и той отново я съжалил и помолил ангела да я освободи - тя веднага побягнала с такава скорост надолу, че се видяла за миг като точка. Този наш свят е осъден, и не в неговото избавяне е изхода, а в оставянето му. Оставят го малцина, ако го оставяха мнозинството би станал небесно царство, независимо дали с пари или стоки.
цитирай
5. анонимен - може би ?!
03.05.2012 11:55
Може би всичко е истина,но мисля, че е неприложимо! Какво ,че аз приемам тезите на великите мислители,а се боря за насъщния и не мога да ги спазвам ?!
цитирай
6. анонимен - същия
03.05.2012 11:58
...поне чета блоговете и размишлявам върху написаното!Пък те се пишат за да се четат !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nozharov
Категория: Политика
Прочетен: 824932
Постинги: 164
Коментари: 517
Гласове: 1136